Николай Атанасов, 1 юли 2010 г.
Най-големият морски хищник в историята на Земята е бил гигантски зъбат кашалот, обитавал океаните преди 12-13 млн. години, който преследвал и разкъсвал други китове, установиха палеонтолози, открили останките от черепа и челюстите на чудовището в пустина в Перу, съобщава Nature.
Експедицията, водена от Оливие Ламбер (Olivier Lambert) от Кралския белгийски институт за естествени науки в Брюксел и Джовани Бианучи (Giovanni Bianucci) от Университета на Пиза, открила 75% от вкаменелите останки от черепа, двете челюсти и зъбите на животното в геоложка формация в перуанската пустина Ика. Новооткритият хищен кашалот получил името Leviathan melvillei в чест на Херман Мелвил, създал историята за легендарното морско чудовище – кита Моби Дик.
На базата на дължината на черепа от 3 метра и проведената реконструкция, било установено, че дължината на тялото на L. melvillei е достигала между 13,5–17,5 метра, което е приблизително равно на размерите на живеещите и днес възрастни мъжки кашалоти (Physeter macrocephalus).
Най-удивителното в праисторическия хищник обаче били зъбите му, най-големите от които достигали дължина над 36 см. и ширина от 12 см. Те се ненадминати по размери в сравнение с тези на всички хищници, живели някога на Земята и близо 10 см. по-големи от зъбите на съвременните кашалоти.
Докато съвременниците им обаче нямат функционални зъби на горната челюст и се хранят чрез всмукване, гмуркайки се в дълбините на лов за сепии, левиатанът имал масивни зъби и на двете си челюсти, към които били прикрепени мощни мускули, помагащи му да разкъсва своята плячка – гладки или ивичести китове с дължина около 10 метра.
Новоткритият хищник превъзхожда по размера на тялото и зъбите си дори най-свирепия представител на хищните риби, знаменития мегалодон (Carcharocles megalodon) – гигантския праисторически предшественик на акулите, хвърлял в ужас морските обитатели допреди 1,5 млн. години.
Въпреки че останиките на мегалодона и L. melvillei са открити в една и съща геоложка формация, учените смятат, че конкуренцията за плячка между двата гигантски вида едва ли е преминавала в остра фаза, тъй като двубоят им в спор за храна би бил смъртоносно опасен и за двете страни. Вместо това, те вероятно са преследвали взаимно своите малки.
Освен описанието на хищния кит, учените правят ново предположение за функцията на загадъчния спермацетен орган на кашалотите – гигантския балон с гъста, лепкава течност, наречена спермацет, намиращ се в главата на кита. В миналото спермацетът бе най-желания трофей за китоловцитe, заради високата му цена и ироката му употреба в козметичната промишленост.
Досега се смяташе, че смермацетния орган помага да китовете да се потапят на по-голяма дълбочина. При L. melvillei обаче това не е било необходимо, тъй като основната му плячка от ивичести китове са живеели близо до повърхността. Според Ламбер и Бианучи, левиатанът използвал своя спермацетов орган по-скоро като таран, с който зашеметявал жертвите си или оспорвал правото си върху самките с останалите мъжки екземпляри от своя вид.
|
